Една толкова прехвалена книга, само защото е модерна сред определени среди, така крещящо рекламиращи я. Поредното доказателство, че когато си политкоректен автор ще имаш успех.Съжалявам че и отделих време, изслушах я до края само заради майсторството на четящия.Толкова разхвърляно и скучно написано уж трябва да я антиотопия, но не е. Липсва завладяваща история, липсва сила на повествованието и ритъм, който да те погълне и да не може да се откъснеш от четивото. Накрая остава само желанието на автора да покаже колко е ужасно миналото от което иска да се спаси в друго минало. Не е по-приятна за четене от Физика на тъгата. С този автор бях до тук.

Накратко, това е една лишена от сюжет книга, в която един застаряващ господин(ов), прекарал нездравословно за психиката време в историята, ни занимава с въпроса "Хей, не би ли било яко, ако сега всички започнем да живеем в някакъв период от миналото?". Не, чиче, не е яко. Доста е плоско всъщност. И ще бъде забравена.

Супер прочит на Владо Пенев на една невероятна книга!

Страшно отегчителна книга, не можах да я изслушам до край, никакво действие и сюжет. Единствено прочита ми хареса.

Прочитът е превъзходен. Стилът не е лош за реферат в 11 клас. Авторът се чувства длъжен да демонстрира колко е начетен като цитира всяка книга, която е прочел. Прекрасен пример за безсилието на българския "писател".

Не ми е ясно защо е такъв хит. Аз лично едвам я изслушах.

Книгата е великолепна - вълнуваща и замисляща, дълбока и почти пророческа! И тъжна като действителността.

Не знам за какво авторът получи толкова престижна награда. По- скучна книга рядко се среща тук.

Страхотна комбинация от история и глас. Имам чувството, че ако я бях прочела нямаше да я усетя така силно, както когато я слушам четена от Владо Пенев. А самата история- хваща за гърлото…

Обикновено когато прочета или чуя нещо, написано или изказано по невиждан досега начин, спирам, за да си го запиша някъде. Но когато човек чете Георги Господинов, му се налага да си води тези записки по време на цялата книга.Едновременно уютна, за някой следобед, както авторът сам казва, и тъжна, за някоя нощ, както сам открих.