Думите са някак накъсани. Написаното е накъсано. Някак преобладават кратките изречения. Има усещане, че чуваш нещо, а реално нищо не е казано. През цялото време не става особено ясно защо лирическият герой постъпва по начина, по който постъпва. Като цяло леко безсмислена, меланхолична. Агресивна. Това е от онези творби, които са лични. Лични за автора, но света рядко ги усеща по онзи начин. Поне аз не я усетих. Вероятно за жени минали през аборт би била силно разстройваща, както и за жени, които искат да имат дете, но не могат, тогава би била гневна. Книгата остави чувство на ярост у мен, вменява се слабост, чувство, че ние можем да променим нищо. Книга пълна с оправдания и подтикване към това. Доста нихилистично настроена. Натякване на идеята, че ние сме просто парче месо. Измиване на съвест, лична съвест. Няма особено какво да се научи от тази книга, освен ако целта не е да измиете и собственатата си съвест. Давам 2 звезди заради добрия прочит.

Самовлюбено претенциозно словоблудство. Намирисва по-скоро на огромно желание за доказване на уникалност, отколкото на реален вътрешен монолог. Темата е толкова невероятно болезнена и дава толкова възможности да се изследват всякакви аспекти на този жизнен опит, а се чува само "аз, аз, аз, аааз". Оставя усещането за вече милион пъти прочетено.

Не четете тази книга, ако наскоро сте преживели спонтанен аборт или планиран такъв. Разтърсваща, тежка и носеща много емоция книга! Изповед на едно неслучило се майчинство!

Уау... отнесе ме тази книга! Оставя чувството, че някой ти е отвъртял такъв шамар, че едновременно си се приземил и си се възнесъл. Тези думи и начинът, по който са прочетени, са адски (във всеки смисъл на „адски”) въздействащи ... едновременно шибат и люлеят успокояващо, оголват те и те завиват, обнадеждават и зачеркват.... Уау!

Страхотно четиво! Вдъхновяващо и изпълнено със смисъл, каращо те да се замислиш кой всъщност си и как би могъл да промениш този свят.

Тъжна творба, която те оставя без думи. Колкото и да се опитваш да осъдиш "майката", в теб се бори това чувство заедно със съчувствието. Разбираш, че си станал по-добър човек, когато не я осъдиш от раз, а наистина се опиташ да погледнеш през очите ѝ, разбирайки че никога не би могъл да го направиш истински...

Хващате за гърлото от първите минути, дави те и не пуска до края!

Може би очаквах нещо друго. Изобщо не ми хареса. Леко егоистично ми се стори от страна на "майката ". Ако изобщо може да се нарече така...

Пронизваща, остъргваща, брилянтна! И прочитът не би могъл да бъде по-добър!

Възхвала на егоизма. Душевни съдстояния и терзания, през които всеки съвременен човек минава. С които да се бори, а не да се опиянява и оправдава. Имаше една картинка - да обичаш себе си е да се покриеш с цветя, да си самовлюбен/ егоист - да се покриеш с тръни. Избор!