Много добре написана и прочетена! 🤓

Част от книга даваща много храна за размисъл.

Радвам се, че мога да изслушам размишления и описания за българския народ и душа, за които самият аз се замислям често и преоткривам чрез четене на исторически документи, записки, следене на дневния обществен ред като всеки друг гражданин, пътувания и контакт със съседните народи. Авторите хитро използват диалога като формат, за да задържат читателя и да го въвлекат в един несъстоял се граждански разговор. Одобрявам силно тезата за “втората класа поданици в Османската империя”, “ъгъла на империите”, “деня и нощта” в народната психология. Нямам търпение да чуя следващата част!

Интересни размисли и поглед, но повърхностен анализ (за жалост). Хареса ми частта, където се споменава, че българите не живеят в настоящето, но други аспекти бяха доста слаби. "Османската империя е нямала вътрешни противоречия" - това просто не е вярно (модернизация, образование, разлики между център - периферия, социална организация и политики). Второ, цялостния процес на изникване на националните държави е само споменат като неудобен контра-аргумент, а в това отношение България не е изключение сравнено с Централна Европа или Балтийските страни. Трето, малко ми стана забавно като чух, че българските работници "трябва да се състезават с Британските" 🤣 - нека видим работливите британски работници, шофьори и тн ... или по-скоро тяхната липса след Брекзит. Като говорим за Западните държави, където само "високите класи" имат дългосрочи планове за развитие на личностно ниво,тепърва работят над планове за интеграция на deprived areas. И на последно място, свобода на БГ е далеч от безплатна.